Дървените сглобяеми къщи са изключително устойчиви на земетресения, поради следните причини:
- Дървените къщи са няколко пъти по-леки от масивните къщи, което е голямо предимство при земетресения.
- Дървото е еластично, за разлика от бетона то се огъва, а не се чупи. Сглобките на конструкцията и носещите греди не се разрушават, дори при сериозни отклонения. Нещо повече – при отминаване на земетресението сглобките и деформираната част от носещата конструкция си възстановяват първоначалната форма.
- Естеството на изграждане на стенните панели – облицовка на дървена рамка с цели плоскости и укрепването им с винтове по периметъра на панела допълнително усилва еластичността и устойчивостта на конструкцията като цяло. Поради тези причини във високоземетръсни райони се препоръчва изграждането на едноетажни и двуетажни жилищни и стопански сгради да бъде с носеща дървена конструкция.
Въпреки че дървото е горим материал, ако не се намира в непосредствен контакт с пламък, то не може да се запали и да започне да гори, преди температурата на повърхността му да достигне 400°C. Както и в миналото, така и днес, съществуват надеждни способи за защита на дървото от огън. По препоръка на проектанта или инвеститора, съвременните дървени къщи се обработват с подходящи химически вещества, които силно намаляват възможността да се запали дървената конструкция и не позволяват разпространението на пламъка.
Дървото има ниска топлопроводимост и не се деформира от високите температури при възникване на пожар.
Стенните панели се облицоват от вътрешната страна с гипсокартон, който е негорим материал и предпазва дървената конструкция при разпространението на пожар от вътрешността на помещенията.
При използване на вътрешни или външни облицовки от дърво се прилагат специални препарати, които защитават ефективно дървото от огън, без да влошават естетическия му вид.
Използваната като топлоизолация каменна вата е също негорим материал, която не разпространява пожара към дървените конструктивни елементи.
Обикновено дървената конструкция първоначално само се овъглява, а не изгаря напълно, което позволява, при своевременна намеса на пожарните служби, пожарът да се потуши без да се срине носещата конструкция. За сравнение – стоманобетоновите конструкции обичайно не се изолират против пожар. Затова, при висока температура, стоманата може да се деформира и това да причини внезапно срутване.
Пожаробезопасността на една къща е много по-сложна от това дали използваните в строителството й материали са горими или не. Трябва да се вземат предвид характеристиките на къщата като цяло, особено на използваните интериорни елементи, които обикновено са силно горими – пердета, мокети, тапети, тапицирана и кожена мебел са основните материали, поддържащи горенето.
Дървената конструкция при горене не се люспи, не се топи, не се цепи, нито експлодира. Дървото гори равномерно с предвидима скорост. Овъгленият слой, който се образува на повърхността, служи за изолация и защита на вътрешността на елементите.
Всички дървени компоненти на конструкцията са обработени срещу вода. Това гарантира, че при наводнение дървените елементи ще поемат само определено количество вода – до стандартно допустимо ниво. Дори в случай, че тази обработка е пропусната (с оглед намаляване на цената), изсушеното дървото при краткотрайно заливане абсорбира вода само до равновесното насищане на дървесината. След това водата се изпарява, като това не влияе върху стабилността и свойствата на сградата.
При използване на EPS или XPS плоскости за изолация, поемането на влага е толкова нищожно (съгласно производствените стандарти), че може да се счита за нулево.
Изсъхването на помещенията става няколко пъти по-бързо в сравнение с изсъхването на помещенията при масивното строителство. След изсъхването обикновено са необходими минимални поправки на интериорните покрития.
За разлика от класическите строителни материали – стоманобетон, тухли, газобетон и други материали, които са податливи на корозия, гниене и роене, дървеният материал след изсъхване си възвръща първоначалните свойства.
Продължителността на живот на дървените къщи силно зависи от поддръжката на къщата, което в същата степен важи и за монолитното строителство.
Влагата е най-големият враг на конструкцията. Ако водата и влагата имат постоянен достъп до стените и особено покрива на къщата, те сравнително бързо разрушават засегнатите участъци. Известна максима е, че къщата започва да се руши от покрива. В съвременното строителство у нас, както при дървените, така и при масивните сгради, конструкцията на покрива е най-често е от дърво. В тази връзка, защитата и поддръжката са еднакви.
Използваните в дървените сгради материали имат достатъчно дълъг експлоатационен живот, без да се нуждаят от допълнителни грижи. Интериорните и екстериорни покрития са същите, както и при масивните сгради.
За нормален експлоатационен срок на съвременните дървени къщи се приема период от 80 до 100 години.
Дървото е естествен материал, който живее и след като е отсечено, фасонирано и вложено в дървената конструкция на къщата. Поради тази причина в него също живее и присъщата му флора и фауна – гъби, плесени, дървояди и други насекоми и гризачи.
Основно предизвикателство при поддръжката на дървените къщи е борбата с тези вредители. Съвременните дървени конструкции се импрегнират със специализирани препарати – инсектициди и фунгициди, които го предпазват от вода и вредители за дълъг период от време. В Англия и Северна Америка има множество класически дървени къщи на възраст над 100 години, които все още се обитават. В Китай, Индия, Норвегия, Франция и на други места и до днес съществуват дървени храмове строени в периода VIII-XII век.
Църквата Боргунд е най-старата конструкция от дървен материал, която е запазена и до днес в Норвегия. Архитектурният й стил и самата постройка са уникален пример за строителството от дърво. Оригиналната дървена конструкция датира от около 1180 година, когато е издигната в чест на апостол Андрей. Стъпаловидна дървена църква в Норвегия, построена около 1190 година.